Какво се случи след петото издание, за да се стигне до шестото Тотален срив. Отслабнах. Косите ми оставаха между зъбците на гребена след всяко докосване. Не можех да спя. Възглавницата ми беше омесена, овъртяна, сгърчена призори. Чудех се на кой свят съм и как ще свърши всичкия ужас. И почна спасението. Първа ме обгърна с грижа и нежност проф. д-р Кътова, после и Ана Монова, и Илка и Павката Васев и Ник. Кимчев, Ваня, Ели и Коста, Илко, Венци, Лили и Пенчо, Юлия, Ива и Чавдар, Божана, Вася и Жоро, Ана Митева, Таня Томова, Светла и Любо и Кирчо, Калин, брат ми и снаха ми, разбирасе Славе и децата, и още познати и непознати, лекари и приятели. Изпускам още много, които ми подадоха ръка. И дойде Пеньо Пенев („Къща и половина") от Варна, извади ме с две ръце и заедно със Славе... настани ни в една луксозна сграда на ул. „Осогово". И последва „фамозният" ремонт на нашия дом с невероятните майстори, фирми, сдружения и ЕТ - ремонт, есенно-зимен, който трая един месец и шест дена. Ремонт с рекламна цел, ремонт измислен и осъществен от Пеньо с можене, обич, разбиране и ... сдържаност. Бях казала на шега: - Ти ще си последната която ще ме режисира в театъра. Ато и така стана. Не репетирам с друг в театъра. Не мога... Не че не искам... Не харесвам... Не смея. Гледам талантливите си колеги. Възхищавам им се... Гордея се с тях. И им се чудя... на акъла. Да научиш толкова чуж¬ди думи, и да ги кажеш така смислено, очарователно, силно, властно, внушително - пред една група хора, решили да споделят с теб част от краткото си време на тази земя, въпреки хала си, студа, жегата, болката, безпаричието си. Колко е самоотвержено и от двете страни. Аз продължавам да играя с удоволствие „Duende" в най- хубавия театър - Театър 199 „Валентин Стойчев". Последно се отказах от репетиции в Русе от роля, писана за мен от един сръбски класик... Не че не съжалявам. Отказах в Шумен, в София... една, две, три, четири, пет пиеси. Може би вече няма да ме канят... Вчера имах рожден ден. Бях в издателството да говорим за книгата ни. Телефонът звънна с един есемес в 7:50, обаждаха се по единия и другия телефон. Цял ден. Колко хора ме обичат. Нали? Изтощих се от споделена обич, но батериите и на двата телефона се изтощиха преди мен - в 22:20 спряха да реагират и двата. И ние си легнахме. Успокоени, че сме доживели и тази радост. Получих цветя, картички, поздравителни адреси (с хвалебствия... заслужени, надявам се... защо не!). И от чужбина ми звъняха - Париж, Рим, Виена, Лондон... Е, как да репетирам точно сега, като съм толкова заета. Киноартистка съм. Телевизионна артистка съм - драматична, комедийна, ситкомна (ситуациционна комедия). Жури съм. „Медиаторка" съм. „Журналистка" съм. „Медиевистка" съм...