Шарл Перо. Приказки

Описание

В тази луксозна книга са събрани най-хубавите приказки на ненадминатия разказвач Шарл Перо. Прекрасните илюстрации ще пренесат малките читатели в един вълшебен свят. Там те ще видят красивата Спяща красавица, доверчивата Червена шапчица, находчивия котарак с чизми и дарения с необикновен ум Рике с кичура. Ще потърсят стъклената пантофка на Пепеляшка, златния пръстен на Магарешката кожа и обратния път към дома на Малечко-Палечко. Необикновените приключения на приказните герои отвеждат децата в един чуден свят, в който доброто и справедливостта накрая тържествуват.

Excerpts

Живели някога крал и кралица. Народът ги обичал, съседите им ги уважавали и може да се каже, че били най-щастливите от всички владетели.

Щастието им станало още по-пълно, когато им се родила дъщеря. Тя била толкова прелестна и добра, че родителите не съжалявали, дето нямали син.

Дворецът им бил великолепен, обзаведен с изящество и пищност. Но онова, което най-много удивлявало посетителите, било магарето, настанено на най-видно място. То обаче не било обикновено магаре. Всяка сутрин на постилката му намирали не нечистотии, а купчина блестящи златни и сребърни монети.

Но голямото щастие невинаги е дълготрайно. Кралицата заболяла от тежка болест и дори най-прочутите лекари не могли да ? помогнат. Когато почувствала, че е настъпил последният ? час, тя през сълзи казала на своя съпруг:

– Искам, преди да умра, да ти поверя грижите за нашата дъщеря и задължението да я задомиш. Тя е най-свидното нещо за мен и аз ще напусна този свят със спокойна душа, ако ми обещаеш, че ще направиш всичко, за да бъде щастлива. ­ Като изрекла тези думи, кралицата издъхнала.

Щом останал вдовец, кралят решил да осъществи едно свое намерение, което не бил посмял да сподели със съпругата си, защото знаел, че тя няма да даде съгласието си.

От доста време синът на един съседен крал искал да се ожени за принцесата. Този брак щял да бъде твърде изгоден и кралят се надявал той да му донесе значителни облаги. В замяна на съгласието си можел да получи някоя богата област.

Принцът обаче не бил от младежите, които биха се харесали на една девойка. Гърбав, грубиян и грозен, той не можел да каже и една дума, без да изтърси някоя глупост. Освен това се ползвал с лошо име, и то напълно заслужено. Бедните напразно се обръщали към него с молба за помощ. Вместо милостиня, те получавали груб отказ, съпроводен с подигравка и дори с ритник.

Този груб младеж сякаш изпитвал удоволствие, като карал да страдат не само по-нискостоящите от него, но и безобидните животни. Принцът дотегнал дори на приятелите си и те го изоставили.

Без да го е грижа за всичко това, кралят съобщил на дъщеря си за своето решение. Принцесата едва не припаднала. Тя се хвърлила в краката на баща си, умолявайки го да се откаже от ужасния брак. Но той бил непреклонен и дори определил деня на сватбата.

Отчаяна, девойката решила да поиска съвет от своята кръстница ­ Люляковата фея. Тръгнала още същата нощ с каретата си, в която бил впрегнат едър овен, който познавал всички пътища.

– Мила кръщелнице ­ казала ? феята, ­ бракът ти с този принц ще те направи нещастна. Можеш да избегнеш тази грешка и без да противоречиш на баща си. Кажи му, че искаш да ти подари за сватбата рокля с цвета на времето. Сигурна съм, че той няма да успее да задоволи това твое желание.

Обнадеждена, принцесата благодарила на кръстницата си и още на следващата сутрин съобщила на краля това, на което я научила Люляковата фея.

Баща ? веднага наредил да се явят при него най-прочутите шивачи от кралството и им заповядал да изработят такава рокля. За беда ­ още на втория ден тя била готова. Когато я раздиплили, синьото небе, изпъстрено със златисти облаци, не можело да се мери по хубост с нея.

Клетата принцеса пак се обърнала за помощ към своята кръстница. Люляковата фея доста мислила и накрая я посъветвала този път да поиска рокля с цвета на луната.

Но за зла участ ­ майсторите пак успели да направят чудо.

Принцесата била съсипана от отчаяние. Тя се затворила в своите покои с придворните дами и дойката си и горчиво заплакала.

Люляковата фея, която всичко знаела, побързала да дойде в двореца.

– Поискай от баща си сватбена рокля с цвета на слънцето. Такава рокля никой не може да изработи и кралят ще бъде принуден да се откаже от решението си ­ посъветвала тя своята кръщелница. ­ Ако не го направи, то поне ще спечелим време.

Принцесата тозчас съобщила на баща си своето ново желание. Кралят не се колебал нито миг. Наредил да бъдат извадени от съкровищницата му всички диаманти и рубини, за да ги използват майсторите, така че роклята да стане равна по красота на слънцето. Когато била готова и я внесли в залата, всички присъстващи си затворили очите ­ толкова бляскава била тя.

Клетата принцеса не знаела що да стори. Извинила се, че очите я заболели от блясъка на сватбения тоалет и се оттеглила в покоите си. Там я очаквала кръстницата ?, едновременно ядосана и засрамена.

– Мило дете ­ казала тя на кръщелницата си, ­ остава ни само едно последно средство. Поискай от баща си кожата на вълшебното магаре, което му осигурява цялото богатство.

Въпреки че тази прищявка смаяла краля, той бил твърдо решен да осъществи намерението си, така че не се колебал дълго, а заповядал да заколят и одерат магарето. Като ? поднесли тържествено неговата кожа, девойката била съкрушена. Но ето че Люляковата фея пак є се притекла на помощ.

– Не се отчайвай, дете мое ­ казала тя на принцесата. ­ Магарешката кожа ще ти помогне да избегнеш злата си съдба. Покрий се с нея и така ще излезеш незабелязано от двореца. После бягай накрай света. Аз ще се погрижа роклите и скъпоценностите ти да те следват навсякъде. Ето ти тази вълшебна пръчица. Когато имаш нужда от тях, просто чукни с нея по земята и сандъчето, в което са прибрани, веднага ще се появи пред теб.

Престолонаследницата благодарила горещо на кръстницата си и със сълзи на очи намъкнала отвратителната кожа, намазала лицето си със сажди и излязла от двореца, без никой да я познае. Вървяла дълго. Искала да отиде много-много далеч от бащиното си кралство. Хората ? подхвърляли по някоя милостиня, но никой не искал да я приюти, защото смятали, че е много грозна.

Най-сетне изморената девойка стигнала до голям и красив град. Край неговите стени се простирал обширен чифлик, където имали нужда от слугиня, която да мие съдовете, да пасе пуйките и да чисти кочините на свинете. Като поискала милостиня, стопанката на чифлика ? предложила тази работа и предрешената принцеса приела, толкова била изгладняла и изтощена от пътя.

Тъй като била много грозна и мръсна, всички взели да ? викат Магарешката кожа. Останалите слуги отказали да делят с нея едно жилище и тя била изпратена да живее в малка дървена колиба далеч от чифлика.

На минаване край близкия поток принцесата за пръв път се огледала. Видът ? с магарешката кожа я ужасил. За щастие на другия ден било празник и в чифлика не се работело. Тя се измила и сресала златистите си коси, а после чукнала с вълшебната пръчица по земята и сандъчето с бижутата и роклите ? веднага се появило. Девойката се нагиздила и така прекарала целия ден, скрита в колибата си. Оттогава всеки почивен ден Магарешката кожа се преобразявала и се превръщала ­ за свое удоволствие ­ в очарователната принцеса, каквато всъщност била.

Един ден, когато била облякла роклята си с цвета на луната, синът на краля на тази страна бил отишъл на лов в гората. Той случайно се озовал близо до колибата на Магарешката кожа и бил привлечен от силната светлина, която струяла през ключалката на вратата. Принцът се приближил тихо и надникнал през малката дупчица. Представете си какво било учудването му, когато съзрял в простата колиба една прелестна девойка, облечена по-пищно и от най-богатите принцеси.

Момъкът решил на всяка цена да разгадае тази мистерия. Като стигнал в чифлика, попитал чия е горската колиба. Отговорили му, че там живее една слугиня, която наричали Магарешката кожа, защото била невероятно грозна и мръсна с кожата, която ? служела за дреха.

Замислен, принцът се прибрал в двореца на баща си. Но образът на чудната девойка, която бил видял, не излизал от главата му. Той загубил апетит и се замятал в ужасна треска. Тъй като бил единственият ? син, кралицата се отчаяла. От всички краища на кралството пристигали лекари, които употребили цялото си изкуство, но всичко било напразно. Най-накрая един стар доктор казал на кралицата, че сигурно някаква странна мъка гнети сина ?.

Тя отишла при принца и го замолила със сълзи на очи да сподели какво го измъчва.

– Е, добре, мамо ­ рекъл ? той. ­ Нищо няма да скрия от теб. Искам Магарешката кожа да ми направи баница.

Кралските хора веднага отишли в чифлика, повикали Магарешката кожа и ? предали заповедта да направи баница за принца.

Девойката се зарадвала, че ще може да покаже какво умее. Тя се затворила в колибата си, хвърлила магарешката кожа и се измила. После облякла красивите си дрехи и захванала да меси баница от фино бяло брашно, яйца и прясно масло. Но както месела, единият ? пръстен се изхлузил от пръста и попаднал в тестото.

Щом опекла баницата, принцесата пак наметнала магарешката кожа и едва тогава излязла да я подаде на кралските хора. Принцът така лакомо се нахвърлил да яде баницата, че лекарите, които били край леглото му, се уплашили да не му призлее.

Всъщност момъкът едва не се задавил с пръстена, но ловко го извадил от устата си. Взел да го разглежда: един прекрасен смарагд, прикрепен към златна халка, която била толкова малка, че можела да се постави само на най-финото пръстче на света. Принцът целунал пръстена и го мушнал под възглавницата. Оттогава той често-често го изваждал да му се любува и непрекъснато си блъскал главата как да намери начин да види девойката, чиято ръка е красяло това бижу. Ако кажел, че иска да види Магарешката кожа, нямало да му я доведат. Ако пък разкажел какво е видял в горската колиба, щели да му се подиграват и да го сметнат за луд. Тези мисли така го измъчвали, че треската му се засилила. Лекарите вече не знаели какво да правят и заявили на краля и кралицата, че принцът сигурно страда от любов.

Развълнуваните родители веднага отишли при сина си.

– Синко ­ казал кралят, ­ кажи само името на девойката, за която искаш да се ожениш, и аз се заклевам, че ще ти я дам, дори да е най-простата слугиня!

Тогава принцът извадил смарагдовото бижу изпод възглавницата и заявил:

– Не искам да вземам жена, която няма да ви хареса. Ще се оженя за девойката, на която стане този пръстен.

Кралят веднага заповядал да се разгласи из кралството, че всички млади момичета трябва да се явят в двореца, за да премерят пръстена. Онази, на която той прилегне точно, ще се ожени за престолонаследника.

Първи дошли принцесите, после херцогините, маркизите и баронесите, но на никоя от тях пръстенът не бил по мярка. След това се заредили камериерки, готвачки, прислужнички, пастирки. На техните дебели и загрубели пръсти халката влизала само до нокътя.

– Повикахте ли Магарешката кожа, която ми направи баницата? ­ запитал принцът.

Всички избухнали в смях. Отговорили му, че не са я викали, защото била много мръсна.

– Веднага я доведете! ­ заявил кралят. ­ Аз казах да се явят всички девойки от кралството.

През това време мълвата за меренето на пръстена достигнала до Магарешката кожа. Принцесата се измила, сресала грижливо разкошната си руса коса и се пременила в роклята с цвета на слънцето. Когато се потропало на вратата на колибата, тя бързо се наметнала с магарешката кожа. Пратениците взели да ? се подиграват, че кралят я вика да я направи своя снаха и превивайки се от смях, я завели при принца. Той бил шокиран от странното ? облекло и не можел да повярва, че е същото прелестно създание, което бил видял през ключалката. Натъжен и смутен, че така жестоко се е излъгал, я запитал:

– Ти ли живееш в горската колиба?

– Да, принце ­ отговорила Магарешката кожа.

– Покажи си пръста ­ казал принцът с дълбока въздишка.

Колко се изненадали кралят, кралицата и всички придворни, когато изпод мръсната магарешка кожа се подала малка и изящна ръка. Тя била нежна и бяла и пръстенът съвсем свободно влязъл на тънкото пръстче. В този момент принцесата отметнала кожата, която се свлякла на земята, и се появила с цялата си прелест пред присъстващите. Принцът едва не припаднал, както бил отслабнал от болестта, а кралят и кралицата прегърнали красивата девойка и я попитали дали иска да се ожени за сина им.

Смутена от този прием, принцесата още не била успяла да им отговори, когато таванът на залата се разтворил и Люляковата фея се появила на колесница от цъфнали клонки на цветето, чието име носела. Тя разказала пред всички историята, която чухте от мен. А когато свършила, вдигнали сватба за чудо и приказ.