Последният любим

Описание

Педантичният Оуен е известен с организационните си умения. Благодарение на точните му графици и разчети реновираният хотел в центъра на Бунсборо отваря врати навреме. Тържественото откриване преминава с голям успех и скоро хотелът се превръща в предпочитано място за развлечение и почивка. Единственото, което не влиза в плановете на перфекциониста Оуен, е влюбването му в Ейвъри Мактавиш. Пицария „Веста’, чийто горд собственик е красивата Ейвъри, се намира точно срещу хотела и разкрива страхотна гледка към обновената сграда и към привлекателния Оуен. Той е първата й любов, която тя така и не успява да забрави. Но привличането, което младата жена изпитва сега, е съвсем различно. Романтичният призрак Лизи подтиква Оуен и Ейвъри да признаят чувствата си. Не след дълго двамата осъзнават, че не могат един без друг. Но спечелването на доверието на лесноранимата Ейвъри се оказва предизвикателство дори и за Оуен. Изоставена от майка си като малка, тя се смята за недостойна и неспособна да обича истински. С помощта на всеотдайната Джъстин и верните си приятелки Клеър и Хоуп, Ейвъри се научава да вярва в себе си и да се наслаждава на живота. Дали първият й любим ще се окаже и последен?

Excerpts

Часовете отлетяха и когато работниците си тръгнаха, Оуен беше готов за бира. Но не и майка му. Вместо да надигне студена бутилка, сега мъкнеше кашони с книги нагоре по стълбите в хотела. Джъстин стоеше най-отгоре, стиснала парцал, докато го гледаше с ръце, опрени на хълбоците. – Занеси ги направо в библиотеката. Момичетата са там и лъскат рафтовете. Двете с Каролий сме в „Ник и Нора”. – Да, господарке.

 

Затътри се нагоре с пуфтене, следван от Райдър, който също мъкнеше тежък кашон, а най-отзад се качваше и Бекет.

– Адски много книги – измърмори Райдър, когато майка му вече не можеше да чуе.

– Адски много рафтове за запълване – отбеляза Оуен.

В библиотеката миришеше на препарат за полиране и на парфюм. Ейвъри стоеше на малка табуретка в далечния край и бършеше най-горните рафтове на етажерките, които се намираха от двете страни на камината и полицата отгоре й.

Той и братята му бяха направили всичко това в семейната работилница.

Спомни си колко труд бяха вложили – рязане, рендосване, лепене, лакиране. Много усилия, каза си сега, но и голямо удовлетворение.

Още повече сега, когато гледаше как дървото блести след търкането с парцалите.

– Изглежда прекрасно, дами – обади се Бекет, след като остави товара си. Обви ръцете си около Клеър и я придърпа към себе си, за да я целуне по врата. – Здрасти.

– Кой си ти? – Тя завъртя глава и се засмя. – О, да. Моят човек.

– Никакво натискане, докато не свършим. – Райдър посочи с палец към вратата. – Имаме още за качване.

– Има два кашона в „Джейн и Рочестър”. – Приклекнала, Хоуп бършеше вратичките под рафтовете. – Маркирани са с етикет „Библиотечни рафтове”.

– Готова съм с моята част. – Ейвъри скочи от табуретката. – Ще донеса единия. Ще ми помогнеш ли? – обърна се тя към Оуен.

– Разбира се.

Когато стигнаха до стаята, Ейвъри забеляза, че купищата кашони бяха намалели и изглежда бяха преподредени.

– Останали са малко. Да не би да си подреждал наново?

– Така е по-лесно да се намери каквото и да било.

– Трябва да дойдеш да подредиш и моя апартамент. Тогава може и да намеря лилавия шал, който си купих от магазина за сувенири миналия месец.

– Може да ти е от полза ако първо разопаковаш.

– Почти съм готова.

Той запази коментара си за себе си.

– Кашоните за библиотеката са ей-там.

Заобиколи купчините, за да стигне до ъгъла пред банята.

– Какво ще правиш, когато приключите с това място? – попита го тя.

– Имаш предвид, освен работата по сградата на пекарната, къщата на Бек, поддържането на имотите, които даваме под наем и започването на ремонта в кухнята на Лин Барни?

– Лин Барни ще прави ремонт в кухнята си? Не знаех.

– Не знаеш всичко.

– Почти всичко. Хората приказват, докато хапват пица или спагети. – Наведе се и взе един кашон, четливо надписан от Хоуп с печатни букви „Библиотечни рафтове”.

– Този е прекалено тежък. Вземи онзи.

– Какво ще кажеш за помещението под апартамента на Хоуп? Сегашния й апартамент.

– Ще измислим нещо. Стъпка по стъпка.

– Понякога обичам да правя много стъпки наведнъж.

– Така може да се спънеш. – Той премести тежестта на кашона си и подпря вратата с бедро.

– Но стигаш по-бързо до целта.

– Не и ако се спънеш. – Затвори вратата след тях.

– Умея да балансирам нещата. Мястото си го бива – добави тя, докато той повтаряше упражнението и с вратата на верандата.

– Най-напред пекарната и къщата на Бек. Сградата няма да избяга.

Искаше да поспори. Защо да държат празно помещение на Главната улица ако могат да го запълнят? Но отклони поглед към стаята на „Ник и Нора”, откъдето се чуваше гласът на Джъстин. Вероятно бе най-добре да се обърне към най-старшия в този случай, реши тя.

В библиотеката се зае да изпразва кашоните заедно с Хоуп и Клеър, подреждайки книги и разни дреболии по рафтовете. Любовни романи, криминалета, книги за местната история, класически произведения. Колекция от стари бутилки, стар модел на автомобил, който някога бе принадлежал на бащата на Оуен, както и железните свещници, направени от нейния баща.

– Мислех си, че имаме купища – отбеляза Хоуп. – Чудех се дали не са прекалено много. Но ни трябват още.

– Имам разни дреболии в книжарницата, а и винаги можеш да купиш още в магазина за сувенири.

– Ще сложим таблата с гарафата с уиски и чашите ето там, на долния рафт. – Хоуп отстъпи крачка назад и огледа всичко. – Но да, още няколко дреболии. Книгите са достатъчно. Справи се страхотно, Клеър.

– Беше ми забавно.

– Знаете ли какво му липсва? – Ейвъри се облегна на далечната стена. – Трябва да накараме всички работници да се подредят на предната веранда и да ги снимаме. Да сложим снимката в рамка и да я окачим тук. Екипът на хотел „Бунсборо”.

– Перфектно. Отлична идея. Всичко ще придобие завършен вид, когато сложим мебелите и картините. – Хоуп се озърна наоколо. – Бюрото ще е ето там под прозореца, с лаптоп за гостите. И голямата, подвързана с кожа книга за гости. Страхотното кожено канапе, фотьойлите, лампите.

– Ще викна Джъстин и Каролий – обади се Клеър, – да видим какво мислят те.

Но тъкмо понечи да тръгне, когато откъм стълбите отекнаха бойни викове.

– Явно моите момчета са нахлули. Казах на Алва Райденур, че ще ида да ги взема и ще ги доведа за пица. Изглежда тя е решила да ги докара при мен.

Сякаш цяло стадо бизони трополяха нагоре по стълбището. Жените излязоха тъкмо навреме, за да видят как тримата синове на Клеър тичат по коридора.

– Мамо! Госпожа Райденур каза, че тя и съпругът й също искат пица. Дойдохме да видим хотела. – Хари, най-големият, се хвърли към нея за кратка прегръдка, после понечи да изтича нататък.

– Чакай, чакай. – Клеър го сграбчи за ръката и успя да обвие длан около кръста на средния си син, докато Лиъм прегръщаше краката й. След като стисна леко ръката на Хари, тя вдигна Мърфи, най-малкия, и го опря на хълбока си.

– Здрасти! – Мърфи млясна звучно майка си. – Написахме си домашните и хапнахме закуска, и играхме на домино, а после нахранихме Бен и Йода и господин Райденур каза, че всеки ще получи по два долара, за да играем на „Мегатъч”, защото сме били послушни.

– Радвам се да го чуя.

– Искаме да видим хотела. – Лиъм вдигна глава. – Също и госпожа Райденур и господин Райденур. Може ли да идем, мамо? Може ли да разгледаме?

– Никакво тичане и никакво пипане. – Тя разроши вече рошавите златисти къдрици на Лиъм.

– Мисля, че чух момчетата.

– Бабо!

Хлапетата като един се втурнаха и заобиколиха Джъстин. Тя се наведе, прегърна ги и вдигнала грейналото си лице към Клеър.

– Аз съм баба. – Целуна всяко момче по бузките. – Най-великото нещо на света.

– Може ли да видим твоя хотел, бабо? – Мърфи използва ангелската си усмивка и големите си кафяви очи. – Моля Те. Няма да пипаме нищо.

– Разбира се.

– Какво ще кажете да почнем отгоре? – Бекет се подаде откъм стълбите и улови Клеър за ръката. – Рай е на долния етаж и показва трапезарията на семейство Райденур. След малко ще се качат.

– Ще дойдеш ли и ти, бабо? – Хари задърпа ръката на Джъстин. – Искаме да дойдеш с нас.

– Не бих пропуснала.

– Бекет казва, че можем да останем тук, след всичко е готово. – Лиъм сграбчи другата ръка на Джъстин, докато Мърфи вдигна ръчички към Бекет. – И можем да спим в някое от големите легла. Ти ще останеш ли също?

– Така ще направим. Още първата нощ всички ще останем да спим тук.

Когато се отправиха към третия етаж, Ейвъри се облегна на Оуен.

– Не са ли прекрасна картинка? Нали са много, много сладки? Клеър и момчетата, Клеър и Бекет, Клеър и Бекет и момчетата. Майка ви с всички тях. – Тя се усмихна и сложи ръка върху сърцето си. – Разчувствах се.

– Това отнема натиска от мен и Рай. Шегувам се – добави той, когато тя го изгледа с присвити очи. – Мама е луда по хлапетата.

– Какви щастливци. Вече си имат три баби.

– Баща ми би ги обикнал.

– Знам. – С леко присвито сърце, тя потърка с длан гърба му. – Винаги беше страхотен с децата. Помня всички онези барбекюта у вас и как той тичаше заедно с нас. Бях луда по него. Всеки път, когато идваше при баща ми, обичаше да казва: „Хей, Червенокоске, какво става?”

Тя въздъхна.

– Явно съм настроена сантиментално тази вечер. Ела, погледни какво сме свършили в библиотеката.

– Татко те смяташе за едно от своите деца.

– О, Оуен.

– Така е. Баща ти му беше като брат, така че и ти беше една от нас. Винаги ми повтаряше да се грижа за теб.

– Не е вярно.

– Да, вярно е. – Той леко дръпна късата й червена конска опашка, преди да пристъпи в библиотеката. – Уха. Отлична работа – и за толкова кратко време.

– Всичко беше организирано – каза тя и се засмя. – Както много добре знаеш. Има нужда от още малко запълване и ми хрумна, че може да направим снимка на всички работници на предната веранда. Ще я сложим в рамка и ще я окачим ето там. Вече е част от историята на това място.

– Права си. Ще се погрижим.

– Мога аз да я направя, особено ако успея да убедя Райдър да ми позволи да използвам неговия фотоапарат. Само ми кажи кога ще е удобно за всички и ще дойда. Къде е Хоуп? – зачуди се тя.

– Отиде в „Ник и Нора” с Каролий, сигурно довършват там.

– Никога няма да приключи, освен ако някой не я принуди. Иди я накарай. – Тя го побутна с лакът. – Кажи й да дойде на вечеря, заедно с Каролий. Вие с Райдър сигурно сте готови да пийнете по бира и да хапнете нещо.

– Отдавна съм готов.

– Иди да я доведеш тогава. Теб ще те послуша. Аз по-добре да изтичам да предупредя моите хора, че ще имаме голяма компания за вечеря. Ще видя дали мога да ви запазя задния салон.

– За нас. И ти трябва да ядеш.

Развеселена, тя наклони глава.

– Пак ли се грижиш за мен?

– Аз съм послушен син.

– Когато ти изнася. Ще се видим после.

Разделиха се, но докато минаваше край стаята „Елизабет и Дарси”, Ейвъри чу гласове. Предположи, че някои от приятелите й са вътре да разгледат, тя леко отвори вратата.

В празната стая беше само Мърфи, застанал до отворената врата на верандата и говореше оживено. Самичък.

– Мърф?

– Здрасти!

– Здрасти. Миличък, навън е студено. Не бива да отваряш вратите.

– Не бях аз. Не съм пипал нищо. Тя обича да излиза навън, за даразглежда.

Ейвъри предпазливо отиде до вратата, вдигнала рамене заради студа, докато се озърташе на едната и на другата страна на верандата.

– Кой обича да излиза?

– Дамата. Каза, че мога да я наричам Лизи, както прави Бекет.

– О. – Сега Ейвъри усети студ, който нямаше нищо общо с отворената врата. – О, боже. Хм…тя тук ли е?

– Ей-там, точно до перилата. – Той посочи. – Каза ми да не излизам, защото мама ще се притесни.

– Има право.

– Тя чака.

– Така ли? Какво?

– Чака Били. Сега ще идем ли за пица?

– О…да, след мъничко. – Ейвъри подскочи като заек, когато вратата към коридора се отвори. После се засмя, притеснено, когато Оуен се вторачи в нея. – Ние само…не знам. Мърфи, чувам гласовете на майка ти и Бекет горе. Качи се при тях, става ли? И ми обещай, че ще останеш с тях.

– Добре. Само исках да видя Лизи. На нея й харесва да има с кого да си приказва. Чао!

– Мамка му – отрони Ейвъри, когато момчето излезе. – Чух гласове…искам да кажа, чух някой говори тук и отворих вратата. Видях само Мърфи и отворената врата. Но той каза, че дамата – Лизи, – стои ето там отвън до перилата. Той я вижда и си приказва с нея. Аз чух два гласа, Оуен, не само един. И…

– Задръж малко, поеми си въздух.

Той влезе, затвори вратата на верандата.

– Но тя е навън. Не трябва ли да изчакаш да се прибере вътре?

– Мисля, че тя ще се оправи.

– А може и да е вътре. – С широко разтворени очи Ейвъри се облегна на вратата. – Това беше толкова…толкова готино! Мърфи Брустър, Говорещият с духове. Каза ми, че тя чака някого на име Били. Задължително трябва да остана да преспя в тази стая. Може би ще имам близка среща – само че така се казва за извънземните, нали? Уха.

Този път Оуен постави длани върху раменете й. Тя цялата потръпваше като навита пружина.

– Сега си поеми дълбоко въздух.

– Добре съм. Толкова е вълнуващо и леко стресиращо – но все пак е страхотно. Ти защо си толкова спокоен?

– Ти поглъщаш цялото вълнение. Чака Били, така ли?

– Така каза Мърфи, а той явно черпи информация от първоизточника. Може този Били да е съпругът й, или любовникът й.

– Съпрузите обикновено са любовници.

– Знаеш какво имам предвид. И тя го чака тук през всички тези години. Чака своя Били. Толкова е романтично.

– На мен ми звучи трагично.

– Но и романтично. Любов, която е вечна, която остава – защото това рядко се случва в действителност, нали?

– Не знам за това – обади се той, но тя продължи да бърбори.

– Държи я тук, защото тази любов е силна. Магическа. Тя е най-важното нещо. Тя е…

Вратата зад гърба й се отвори рязко и я бутна право в ръцете на Оуен. Той я прегърна здраво, за да й даде опора, докато тя наведе глава назад и го погледна в очите.