Създадена от дим и кост

Описание

Какво ще си пожелаеш, ако имаш само един ядец, с който са сбъднеш желанието си? Къде ще отидеш, ако преминеш през врата, която може да те отведе до всяка точка от света? Как ще се почувстваш, ако се влюбиш в погрешния човек, но той е отговорът на всичките ти въпроси? Запознайте се с Кару. Тя е единствена по рода си – със синя коса, гладка като коприна, която расте от главата й в този тъй необичаен цвят. Момичето се чувства у дома си както из тъмните улички на Прага, така и из пазарите на Маракеш и говори всички езици на света, при това не само човешките. Склонна е да изчезва в изпълнение на мистериозни „поръчения’ и запълва своите скицници с рисунки на особени, неземни същества, които очароват и пленяват околните. Но Кару има една тайна… тя рисува само неща, които наистина може да види. А никой, дори сама тя, не знае истината за произхода й. Докато един ден мистериозни черни отпечатъци от ръце започват да се появяват по врати из целия свят. Крилати странници, които се промъкват от пролуки в небесата, ги прогарят върху дърво и метал. Един от тях среща Кару в пулсиращия стар град на Маракеш. Пламва любов, чийто корени черпят сили от минало, изпълнено с болка и насилие. Любов, стара като времето. И една битка, от която зависи всичко. Дали Кару ще доживее да съжали, че е научила истината за себе си? Отговорът ще научите в „Създадена от дим и кост’ – първият роман в нова трилогия, който вече заплени света… Прелестната и изящно написана книга от американската писателка Лейни Тейлър излиза в САЩ през 2011 година и незабавно печели любовта на публиката и привлича интереса на филмовите продуценти. Правата за нея за продадени в 30 държави, сред които и България, а тези за екранизация – на компанията Universal Pictures. „Създадена от дим и кост’ се нарежда на челно място и в редица класации, сред които „Топ 10 книги за 2011′ на „Амазон’, „Най-добри книги за 2011′ на „Пъблишърс Уикли’ и „Забележителни детски книги за 2011′ на „Ню Йорк Таймс’. Лейни Тайлър е завършила литература в Калифорнийския университет в Бъркли. Автор е на три предишни книги – Blackbringer и Siksinger от серията Dreamdark и сборникът от три фантастични новели Lips Touch: Three Times, финалист на National Book Award 2011. „Създадена от дим и кост’ е също сред финалистите на престижни литературни награди, но на Children’s Choice Book Awards за 2012 година. Понастоящем писателката живее в Портланд, Орегон със съпруга си илюстраторът Джим Ди Бартолю и дъщеря им Клементин Пай. Сред любимите й неща са книгите и книжарниците, мангото и шоколада за закуска, щандовете с кексове и покривките за маси, старите къщи и пътешествията, приготвянето на сладкиши и измислянето на истории. „Целта ми е да пиша истории, в които читателите ще пожелаят да пристъпят и заживеят и които, надявам се, ще им позволят да се загубят из страниците’, казва Лейни. В интервюта авторката споделя още, че вярва, че мечтите са истински неща, а не празни химери и наша задача в този живот е да ги превърнем в реалност, защото никой друг няма да го стори за нас и защото това е нашият един единствен „див и ценен живот’! Това е и идеята, залегнала в „Създадена от дим и кост’ – книга за вярата и надеждата. Защото, както един от главните герои в нея обича да казва: „Надеждата е истинската магия’. „Този роман с увлекателния си сюжет и неочаквани обрати ще ви заплени от първите си страници (сериозно, отменете всичките си планове, веднъж започнете ли да я четете – няма да ви се иска да я оставите)… Чакаме продължението!’ Ентъртеймънт Уикли „Спиращо дъха романтично фентъзи за предопределената съдба, надеждата и търсенето на истинската същност, което няма да разочарова читателите… красивите описания и език просто ще ви запленят.’ Ню Йорк Таймс „За пореден път Тейлър създава майсторска комбинация от реалност и фантазия. Наистина изящно написан роман…’ Пъблишърс Уикли „Да, това е фентъзи романс, чийто страници са изпълнен с ангели и дяволи, но стилът на Тейлър е достатъчно свеж и дързък, за да отстрани досадата на жанра… Страхотна история и наистина увлекателно четиво.’ Ню Зийлънд Хералд

Excerpts

Докато крачеше по покритите със сняг павета, Кару нямаше никакви злокобни предчувствия за този ден. Той приличаше на всеки друг понеделник, обичаен със своята неизменна понеделничност, както и със своята януарничност. Студен и тъмен – посред зима слънцето не изгряваше преди осем, – но и очарователен в същото време. Сипещият се сняг и ранният час се бяха наговорили да придадат на Прага призрачна осанка и тя приличаше на дагеротипна фотография, сребриста и леко размазана. Шумът от преминаващите по крайбрежния булевард трамваи и автобуси подсказваше, че това е ден от двайсет и първи век, но зимното умиротворение из притихналите улички сякаш принадлежеше на друга епоха. Сняг, камъни и бледо осветление, звукът от стъпките на Кару и струйката пара над нейната чаша с кафе, а тя – сама и унесена в делнични мисли: училището, поръченията. От време на време горчиво хапеше бузата си отвътре, щом сърцето й се свиеше от неочаквана болка, каквито обикновено са сърдечните спазми, но тя не им обръщаше внимание, непоколебима, готова да премине и през това. В едната си ръка държеше чашата с кафе, с другата се загръщаше в палтото. Папката й за рисунки висеше окачена през рамото, а по косата й – разпусната и пауновосиня – се трупаше дантела от снежинки. Просто още един ден. И тогава. Ръмжене, бързи стъпки, някой я сграбчи изотзад и я притисна здраво към широки – мъжки – гърди, докато ръцете рязко смъкнаха шала и нечии зъби – зъби – опряха шията й. Ухапване. Нападателят й я хапеше. Раздразнена, тя се опита да се освободи, без да разлее кафето, но все пак част от него се разплиска върху мръсния сняг. – За бога, Каз, разкарай се! – сопна сетя и се извъртя, за да застане лице в лице с бившето си гадже. Светлината от лампата падаше меко върху красивото му лице. .Тъпа красота – помисли си, докато го отблъскваше. – Тъпо лице.’ – Откъде разбра, че съм аз? – попита той. – Винаги си ти. И номерът никога не минава. Казимир с това си изкарваше хляба – като внезапно изскачаше отнякъде, – а сега беше видимо разочарован, че не успя да изтръгне поне едно слабо ахване от нея. -Ти не подлежиш на сплашване – оплака се той и направи нацупена гримаса, която според него беше неустоима. Доскоро тя наистина не можеше да й устои. Обикновено се повдигаше на пръсти и ближеше нацупената му долна устна, ближеше я до забрава, после я захапваше и стискаше със зъби, преди да потъне в целувка, от която се топеше като размекнат на слънце мед. Но тези дни отминаха. – А може би просто ти не си страшсн – отвърна и продължи. Той я настигна и с ръце в джобовете закрачи редом с нея. – Аз съм страшен. Какво ще кажеш за ръмженето? Ами ухапването? На всеки нормален човек би му спряло сърцето. Само не и на теб, имаш лед вместо кръв.